Затлъстяването при придобит хипогонадотропен мъжки хипогонадизъм - sciencedirect

Клинично хранене и метаболизъм

Добавете към Мендели

придобит

Въведение и цел на изследването

Мъжкият хипогонадизъм се определя като набор от функционални и физически признаци, свързани с ниска секреция на тестостерон. Неотдавнашната работа показа общото въздействие на дефицита на тестостерон върху телесния състав и метаболитния профил. Целта на нашата работа е да докладваме антропометричните, метаболитни и диетични характеристики на затлъстелите хипогонадични мъже, проследявани в Университетската болница Мохамед-VI в Маракеш.

материали и методи

В ендокринологичното отделение на Университетската болница „Мохамед-VI“ в Маракеш е проведено описателно напречно сечение, разпространено в продължение на една година, при 32 пациенти от мъжки пол, проследени за хипогонадотропен хипогонадизъм, от които 5 са ​​със затлъстяване.

Резултати

Разпространението на затлъстяването при пациенти от мъжки пол с хипогонадотропен хипогонадизъм е 15,6%. Средната възраст на нашите пациенти е била 44,4 години, с крайности между 29 и 65 години, затлъстяването е било умерено при всички наши пациенти със среден индекс на телесна маса от 30,8 kg/m 2 (30 –32 kg/m 2). Обиколката на талията е била патологична при всички пациенти, артериална хипертония при 1 пациент и диабет тип 2 при двама. HypoHDLemia при 3 пациенти и хипертриглицеридемия при 2 пациенти. По отношение на диетичното проучване: средният дневен прием на храна е 2360 kcal/d (1800–3000), хранително разстройство като закуска при един пациент и физическа активност е редовно при 1 пациент. Средният тестостерон е 0,82 ng/ml (0–2,4).

Заключение

Мъжкият хипогонадизъм е силно свързан със затлъстяване, метаболитен синдром, нарушения на гликорегулацията, инсулинова резистентност и hypoHDLemia. Чрез тази работа скоростта на тестостерон не е свързана със степента на затлъстяване, ние подчертаваме важността да не се пренебрегва това често пренебрегвано състояние.

Раздел с фрагменти

Декларация за връзки от интерес

Авторите декларират, че нямат връзки на интерес.

Референции (0)

Цитирано от (0)

Препоръчани статии (6)

Болест на Кушинг с отрицателно изображение при възрастни

При повече от една трета от пациентите с болестта на Кушинг ЯМР на хипофизата не идентифицира микроаденом. Диагностичният подход трябва да бъде възможно най-строг при пациенти с ACTH-зависим синдром на Cushing, за да се получи окончателна диагноза. Подобрени техники за ядрено-магнитен резонанс на хипофизата, включително динамични последователности, оптимален T1-претеглен MRI протокол за спин-ехо, MRI техника на развален градиент, припомнен в стабилно състояние и използване на 3-тесла магнит, подобри скоростта на откриване на тумора, успоредно на ефективността на ендокринни динамични тестове (CRH стимулация, дезмопресинова стимулация и тестове за потискане на високи дози дексаметазон). Когато туморът на хипофизната жлеза не е убедително идентифициран, вземането на проби от по-нисък петрозален синус остава златният стандарт за диагностика и наскоро нови подходи (едновременно измерване на пролактин) могат да подобрят неговата чувствителност и специфичност. Трансфеноидалната хирургия е лечение от първа линия, с честота на ремисия, подобна на тази при пациенти с предоперативна положителна ЯМР. Въпреки това, медицинските терапии играят важна роля след хирургическа недостатъчност или в търсене на появата на видим тумор, особено с разработването на нови лекарства, насочени към хипофизната жлеза.

Нормалните човешки клетки надхвърлят ненормалните HeLa клетки

Писмо от президента: Когато апетитът е наред, всичко е наред

P-145: Наднорменото тегло и затлъстяването: разпространение и въздействие върху физическото и психическото качество на живот

Целта на това проучване е да се определи разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването в различни социални категории, да се оцени тяхното физическо и психологическо въздействие и да се търсят рискови фактори, които могат да повлияят на появата им.

Описателно изследване в напречно сечение, проведено за 3 месеца върху 130 възрастни субекта от различни социални категории: студенти по медицина (n = 30), лекари (n = 30), пациенти (n = 40) и 5 ​​семейства от 30 души, живеещи в даден област.

Използвайки въпросник, разработен за изследването, беше определен за всеки от тези субекти: антропометрични характеристики (възраст, пол, ИТМ, размер на талията), история на теглото, навици на живот и съпътстващи заболявания. Оценката на физическата активност е направена с помощта на въпросника "опростена полуколичествена физическа активност" и този на хранителното поведение чрез TFEQ (трифакторен въпросник за хранене), адаптиран към нашето население. Физическото и психическото качество на живот се оценява с помощта на теста SF-36 (кратка форма 36). Въвеждането и анализът на данни бяха извършени с помощта на Excel 2013, Epidata Analysis и Open epi 2.3 софтуер. Във всички случаи прагът на значимост беше р 0,05).

Идентифицирани са свързани рискови фактори: заседнал начин на живот (41%), хипертония (13,8%) и диабет (11,5%).

Наднорменото тегло засяга всички категории лица, изследвани, болни или не. Разпространението му е високо и факторите, влияещи на появата му, са класически описаните в литературата. Той поставя под въпрос физическото, психологическото и социалното благосъстояние на индивида. Тази оценка трябва да се извършва систематично преди и след всяко лечение.

Въведение в комуникацията от проф. Леонард Хейфлик

Спиронолактон за препредаване на ципротерон ацетат при женски хиперандрогенизъм

Понастоящем ципротерон ацетатът е първа линия антиандрогенна терапия за тежък женски хиперандрогенизъм. Тъй като обаче това лечение в момента е противоречиво, целта на проучването е да се оцени безопасността и ефикасността на спиронолактон като реле за ципротерон ацетат.

Това е едноцентрово ретроспективно проучване, проведено между декември 2002 г. и януари 2018 г. в болница Jeanne de Flandre в университетската болница в Лил. Включени са пациенти с клиничен хиперандрогенизъм, лекувани с ципротерон ацетат, последван от спиронолактон. Общо 37 пациенти са преминали клинично-биологична оценка преди лечението, след това по време на употребата на ципротерон ацетат и след това спиронолактон.

Клинично по-голямата част от пациентите са доволни от преминаването към спиронолактон и не наблюдават разлика между двете лечения. Биологично нивата на тестостерон и делта-4 андростендион са значително намалени с използването на ципротерон ацетат и спиронолактон в сравнение с липса на лечение и не са различни между ципротерон ацетат и спиронолактон. Освен това 87,5% от пациентите са без странични ефекти.

Събраните данни показват клиничната и биологична ефикасност на спиронолактон като реле за ципротерон ацетат при лечението на хиперандрогения. Следователно този антиандроген изглежда ефективна и добре поносима алтернатива на ципротерон ацетат при пациенти с хиперандрогения.

Ципротерон ацетат всъщност е антиандрогенното лечение от първа линия за тежък хиперандрогенизъм при жените. Тъй като обаче това лечение в момента е противоречиво, целта на проучването е да се оцени безопасността и ефикасността на спиронолактон като реле за ципротерон ацетат.

Това е моноцентрично ретроспективно проучване, проведено между декември 2002 г. и януари 2018 г. в болница „Jeanne de Flandre“ в Университетския болничен център в Лил. Включени са пациенти с клиничен хиперандрогенизъм, лекувани с ципротерон ацетат и след това спиронолактон. Общо 37 пациенти са били клинично и биологично оценени преди лечението, последвани от ципротерон ацетат и спиронолактон.

Клинично по-голямата част от пациентите са доволни от релето от спиронолактон и не откриват разлика между двете лечения. Биологично нивата на тестостерон и делта-4 андростендион са значително намалени с ципротерон ацетат и спиронолактон в сравнение с липса на лечение. Не са открити значителни разлики при сравняване на нивата под ципротерон ацетат и под спиронолактон. Освен това 87,5% от пациентите са без странични ефекти.

Събраните данни показват клиничната и биологична ефикасност на спиронолактон като реле за ципротерон ацетат при лечението на хиперандрогения. Следователно този антиандроген се явява като ефективна и добре поносима алтернатива, като реле за ципротерон ацетат при пациенти с хиперандрогения.