Saint-Saëns: Самсон и Далила

Мислех, че прочетох тук-там в общата тема, че произведението може да има някои слабости и че се основава до голяма степен на стойността на изпълнителите. Интригантът също така твърди, че всеки трябва да отиде и да види според афинитета си, защото има избор.

Неговият приятел Софро препоръчва:

Опасявам се, че всичко е малко тежко и несмилаемо. Засега знам само тази версия:

Хоровете са малко прекалено осигурени за моя вкус и не много разбираеми. Като цяло цялото е твърде объркано. И видях, че Доминго отслужва също в Баренбойм.

(Тук трябва да призная, че първоначалното заглавие на темата беше „Самсон и Далида“.)

Хареса ми DVDът Met, с Доминго и Бородина.

Но нямам твърде много точки за сравнение, имам само тази версия и съм я слушал само веднъж.

Чунг, не е много удовлетворяващо, наистина голяма машина, малко изобщо здрава и изцяло тесто.

Версията, която предпочитам, е може би Дейвис (Балца/Карерас), заради яркостта на неговите изпълнители, а не поразителна като другите.

Но Priest е много добър, много живот. Просто трябва да се примирите с носовете и леко (много) гримасния френски език на Викерс за малко. Но и аз много харесвам.

Що се отнася до присъщото качество на работата, то е преди всичко лично мнение и се държи доста добре. Но е ясно, че Хенри VIII е по-добре изграден - в противоположна естетика, във френската традиция и ренесансовия пастиш.

токсичен написа: Въпреки грубия си френски, Викерс е ненадминат, Може и да не настояваме.

Разбира се, Доминго и Кура не се справят по-добре, но Карерас, все още има нотка на елегантност в допълнение.

Лично аз притежавам и бих препоръчал: Доминго/Образцова, Оркестър де Париж, посока Баренбойм (1978).

Хорхе написа: И видях, че Доминго отслужва също в Баренбойм.

(Тук трябва да призная, че първоначалното заглавие на темата беше „Самсон и Далида“.)
От друга страна, не знам версията, която цитирате, но ако имате проблем с Доминго в тази роля, очевидно може би е по-добре да потърсите друга версия.

Съгласен съм с Октавиан за версията !

Всъщност изглежда, че наистина спираше дъха.

Проблемът на Доминго (и на Обрацова) е един и същ стил (изпята като италианско спинто) и езикът, изкривен в него, неразбираем в нея.

От друга страна, с изображението, не бих казал. Обрацова беше много фина.

Редактиране: Току-що прочетох намесата на Елвира. Без майтап.

Елвира написа: От своя страна рядко съм чувал певци от източните страни да пеят правилно френски. Зависи кой и какво наричаме правилно пеене.

Има няколко параметъра:
- акцентът (който не е обезпокоителен)
- коректност на гласните
- артикулация (разбираемост)
- акцентиране на изречения (което е от съществено значение)
- естествеността на резултата
- изразителност

Можете да изпеете с най-добра естественост нещо прецизно и изразително, с много акцент, без да е обезпокоително.

Но сред руснаците и българите правилните гласни са трудни за намиране и преди всичко артикулацията се извършва много назад, което затруднява разбирането. С всичко това останалите параметри също обикновено са доста средни.

DavidLeMarrec написа: Проблемът на Доминго (и на Обрацова) е същият стил (изпята като италианско спинто) и езикът, изкривен в него, неразбираем в нея.
И да си помисля, че именно този диск ме „помири“ с френската опера (изпята)!

Не помня езикът да е бил твърде изкривен от Доминго в тази версия. От друга страна, за Елена Образцова е вярно, че това не е висотата на четливост. Но всичко работи доста добре въпреки това.

Представям си, че това е опера, която съвсем лесно трябва да може да се трансформира в голяма пеплум от кисело зеле. Тук атмосферите - от своя страна обезпокоителни, епични, чувствени или драматични - са ясно маркирани, без това да доведе до фатални подхлъзвания.

О, не, Кристоф в Мефисто има акцент, но дикцията е много ясна, езикът е добре подчертан, изразителен и гласните са доста добри.

Гиауров, всичко е изкривено, неразбираемо. и доста далеч от текста. Освен това гласът е гнусно грозен, но това е друга история.

Цитат: Освен това гласът е гнусно грозен
Боже мой ! За щастие някои не са там, защото повярвайте ми.

Напротив, намирам гласа му за много красив, доста разбираем, докато Кристоф изглежда, че е преминал през мелница.

Елвира написа: Цитат: Освен това гласът е гнусно грозен
Боже мой ! За щастие, някои не са там, защото повярвайте ми. „Някои“ очевидно са към дявола.

Цитат: Напротив, намирам гласа му за много красив, доста разбираем, докато Кристоф, изглежда, е преминал през мелница. Тембърът е субективен, нека продължим нататък. (Смутен съм от много металната страна и особено от ефекта на надраскване на гърлото. Всичко това вампиризира дикцията, разбира се.)

Но що се отнася до качеството на произношението, аз съм официален и го демонстрирам, когато пожелаете, ако публикувате откъсите при нас (има Ghiaurov в Opera Today, но вече нямам своите Cluytens.).

Елвира написа: Вие сте фен на Ghiaurov, Wolferl ? Бип бип, трик въпрос !

О да. добре зависи, но не го познавам в много записи.

Дейвид: Разбра всичко, определено ме познаваш твърде добре !

Октавиан написа: Представям си, че това е опера, която съвсем лесно трябва да може да се трансформира в голяма пеплум от кисело зеле. Наистина. Горе-долу е написано за.

Ако Баренбойм се измъкне, шапка на художника.

(Баренбойм в Сен Санс, все още съм малко уплашен.)

Елвира написа: Цитат: О да. добре, зависи, но не го познавам в много записи. В какво ? Дон Джовани и. Дон Джовани.

Wolferl написа: Елвира написа: Цитат: О да. е, зависи, но не го познавам в много записи. В какво ? Дон Джовани и. Дон Джовани.

Удивително, не ?
И ти харесваш? Всъщност не е там, където е.

В крайна сметка наистина се дразня.

Чунг не е панацеята

Дейвис I, има Carreras, на когото се отвращавам (като препрочитам редица Diapason, този диск се отбелязва с 1 diapason. Дейвид ще оцени)

Баренбойм и Дейвис II с Borodina qui baragouine

Свещеник с певци, които имат тембри, които изобщо не отговарят на ушите ми

Според мен стилът на Викерс е съвсем подходящ: тремоло на Божия гръм, войнски ръст, изцяло вложен героизъм, той събаря планини. Все още трябва да съборите храм в края !

Гласът му е неблагодарен, а излишъците му напълно прекомерни от обичайния стандарт, но каква сила на изразяване, каква унилост !

В допълнение: Уайт, Гор в благодатно състояние в възвишени мелодии и отлична посока на Жрец. Изтънете какво ви трябва ?

Харесва ми и старата ми версия на Fourestier от 1946 г. (Bouvier), въпреки някои датирани изрази:

Хорхе написа: В крайна сметка наистина се дразня.

Чунг не е панацеята

Баренбойм и Дейвис II с Borodina qui baragouine

Свещеник с певци, които имат тембри, които изобщо не отговарят на ушите ми

Винаги толкова лесно !

Що се отнася до Дейвис (което обаче не хваля не на място!), Той има предимството от много голяма цветова палитра, един наистина е очарован, когато Priest води само (и много по-добре от останалите) драмата с блясъка, който познаваме.

Все пак има много налични версии, ние говорим за това какво сме слушали, какво ни е харесало, какво сме забелязали като лошо.

Ако имате желания, започнете от там.

Хорхе написа: Единственото съжаление е, че е изоставил първосвещеника от версията на Чунг. Но защо Баренбойм не взе френски певец, а не този неспособен на испанец? Брусон е италианец. Изглежда съм го чувал веднъж на френски, не знам къде (La Favorite?), И не беше толкова лошо.

Очевидно е, че до Blanc или Fondary.

Но цялото разпространение е напълно извън френските естетически нокти. А Брусън, това е престижно.

DavidLeMarrec написа: О, не, Кристоф в Мефисто има акцент, но дикцията е много ясна, езикът е добре подчертан, изразителен и гласните са доста добри.

Гиауров, всичко е изкривено, неразбираемо. и доста далеч от текста. Освен това гласът е гнусно грозен, но това е друга история.
Да, накрая, Дейвид е редовен по това време. И накрая, във всеки случай, всичко не е изкривено и неразбираемо в Ghiaurov, далеч от това.

Цитат: Изненадва те ?
Шегувах се. Обичам и Ghiaurov. Само смехът му ме дразни, останалото го намирам за много класно в Méphisto.
Цитат:

Добавям, че въпреки че много обичам Кристоф, го намирам в Méphisto, както в гримаса, така и в карикатура, че преиграва ролята си. Дори на границата на непеенето на моменти.
Напротив, харесвам цветовете, които той придава на този герой.

Успях да изкарам на живо Самсон и Далила с Бъмбри. Това е представление на живо от 1971 Met със следния състав:
Самсон: Ричард Тъкър
Върховният жрец на Дагон: Габриел Бакие
Абимелех: Пол Плишка
Старият иврит: Джон Макърди
Филистимският вестител: Чарлз Антъни
Първи филистимец: Нико Кастел
Втори филистимец: Робърт Гудлоу

Главният готвач е Серж Баудо.

Много харесвам втората версия на Дейвис с Кура и Бородина. Красотата на режисурата, красивите гласове, напълно съобразени с тяхната роля и стила на творбата, си остава произволната дикция (с изключение на Лафонт), но не можем да имаме всичко, това вече е много и по мое мнение превъзхожда други текущи версии.

В противен случай, разбира се, остава класическата алтернатива: жрец.

DavidLeMarrec написа: Дали е така.

Точно Дейвис направи още един, по-добре режисиран и по-добре сервиран, на по-добър френски. (С Балца и Карерас.) Това е единствената версия, с която наистина мога да се оставя да ме въведат в тази добре написана опера, но малко нишестена в слушането (вероятно по вина на оркестрацията).
С по-добър френски, без съмнение. Но по-добре сервирано! В първата версия на Дейвис Карерас е наистина изтъркан и Балца е невъзможен, променяйки гласа си при всяка промяна на регистъра. Разбира се, дикцията е добра, важна е, но не е достатъчна. Дейвис, който е примерен и в двете версии, намира в Кура и Бородина подходящи и годни певци, не е нищо.