Руските провинции, до голяма степен забравени в здравната система, засегнати от COVID

Препълнени болници, мръсни легла, мухъл и недоплатени работници. Това е реалността на много отдалечени градове, които са сред най-засегнатите от втората вълна на пандемията в Русия.

Ковчег за мъж, който се е поддал на COVID-19 в болница.

Снимка: Радио-Канада/Алексей Сергеев

„Има Москва, тогава има и останалата част от Русия“. Често се казва тук и това е отговорът, който д-р Владимир Бутирин ни даде спонтанно, когато ни попитаха как се справя болницата при справянето със случаите на COVID-19, които тормозят региона.

Той работи в спешното отделение в Няндома, град с 25 000 жители в Архангелска област, на 1000 километра северно от Москва.

Срещнахме го в диспечерския център на линейката, където той управлява обажданията и приоритетите. В наши дни едното не идва без другото.

Бяха изминали едва пет минути, откакто пристигнахме, че екип вече си тръгваше бързо, за да вземе заразен и страдащ пациент.

Сцената е хаотична, персоналът е малко при тези обстоятелства. Той е всеотдаен, но му липсват средствата.

Анастасия Денисова у дома с дъщеря си.

Снимка: Радио-Канада/Алексей Сергеев

Няколко секции на болницата не са реновирани от 50-те години на миналия век, казва медицинската сестра Анастасия Денисова.

На нас ни беше забранено да влизаме по-далеч от спешното отделение, но снимките, които тя ни показва отвътре, са тъжни и шокиращи.

Мокри одеяла, ръждясали мивки, плесен в стаите за пациенти.

В коридорите има хора, лекарства често липсват. Ако има средства за нашата болница, мога да ви кажа, че не ги виждаме тук.

Анастасия Денисова, медицинска сестра

Стая в болница Няндома.

Снимка: Радио-Канада/Alliance des Médecins

Тя е една от малкото здравни работници, която се осмелява да говори открито за условията на труд в тази болница.

Други ни казваха, че се страхуват твърде много от репресии.

Всъщност ръководството на болницата направи всичко, за да ни попречи да разговаряме с персонала през целия ни престой в Nyandoma.

Престой, който ни позволи да измерим въздействието на пандемията върху тези малки отдалечени градове, каквито има стотици в Русия.

Те са големите забравени от здравната система.

Човек прави каквото може. Често пациентите ни хващат главите, защото е твърде късно. Понякога дори не се предаваме, обяснява Павел Денисова, партньорката на Анастасия.

Той е шофьор на линейка и уреди да се срещнем с нас в гараж, където са паркирани четири стари линейки.

Игор, шофьор на линейка, ремонтира старо превозно средство между две смени.

Снимка: Радио-Канада/Тамара Алтереско

Вече не шофират. Това е или липса на средства, или липса на воля, казва Павел. Във всеки случай имаме само още двама на път тази седмица.

Под превозното средство колегата му Игор удря колело с чук. Казва, че е поел инициативата да го поправи, защото работи същата вечер.

Вчера беше лудост в спешното отделение, нямах време да спра нито веднъж, каза Игор.

Колко потвърдени случая на COVID-19 има в града? Колко смъртни случая? Почти невъзможно е да се знае, казва ми Евгени Зайцев, защото изглежда властите манипулират статистиката.

Той е собственик на малко погребално бюро и ни уверява, че тук има бедствие.

Зад пулта служителката му Катя подготвя четвъртото погребение за деня.

Още не е обяд.

Има погребения всеки ден, няма нито едно, четири днес, четири утре и от това, което разбираме, поне половината са починали от COVID. Това е нашата Трета световна война.

Катя Доманова, служителка в погребалното бюро

Ковчег за мъж, който се е поддал на COVID-19 в болница.

Снимка: Радио-Канада/Алексей Сергеев

В стаята, точно зад нея, четирима младежи приготвят ковчег и след това обличат бели гащеризони. Това е за мъж, който се е поддал на COVID-19 в болница.

Казват ни, изглеждайки ниско, че семейството дори няма да може да види тялото. Той ще бъде погребан увит в черна торба като предпазна мярка.

Празнуването на мъртвите с отворено ковчеже е свещена традиция за повечето руснаци.

Катя няма как да не издиша раздразнена въздишка, с цветен венец в ръка.

Нашите болници са порутени, лошо оборудвани, липсват им лекарства, някои дори казват, че понякога им липсва кислород, оплаква се тя.

Пред крилото на старата, видимо занемарена поликлиника, където се лекуват пациенти с COVID-19, камион току-що спря, за да остави кислородните бутилки.

Продължаваме да зареждаме с гориво, казва човек, без дъх, преди да се върне в автомобила си, когато друг камион се приближава; този току-що е намерил тяло.

Доставка на кислород пред крилото на болница Nyandoma, където се лекуват пациенти с COVID-19.

Снимка: Радио-Канада/Алексей Сергеев

Евгени, собственикът на погребението, казва, че в момента градът успява да погребе своите мъртви. Това не е така в други части на Русия.

Видеоклипове, публикувани в интернет и заверени, показват болница в Барнаул, Сибир, където десетки торби с трупове са подредени в мазетата.

Социалните мрежи са наводнени от препоръки на болнични работници в изолирани провинции, които осъждат ужаса на здравеопазването.

Пандемията наистина ще разкрие спада на системата в регионите, казва Анастасия Денисова, както и лошите заплати на служителите.

Защитата на техните права се превърна в основната й мисия, откакто се присъедини към Алианса на лекарите, независим синдикат, който се противопоставя на правителството на Путин и е единственият, който говори от името на здравните работници в Русия.

Трябва да защитим колегите си, защото има злоупотреба и се нуждаем от хора, които да разклатят и преместят болничните администрации, да изискват здравни стандарти. Ние не искаме лукс, а човешки условия, малко достойнство.

Анастасия Денисова, медицинска сестра

Съпругът на директора на болницата атакува Павел Денисова от местния синдикат, докато той дава интервю за Радио-Канада относно условията на труд.

Снимка: Радио-Канада/Алексей Сергеев

Но нарушаването на здравната тишина не е без риск и тя го знае.

Нейният партньор Павел, фелдшерът, с когото се срещнахме по-рано, беше насилствено бутнат от съпруга на директора на болницата, докато го интервюирахме.

И по-рано този месец, когато президентът на Алианса дойде в Няндома, за да разпространи защитно оборудване, тя беше тормозена и последвана от полицията.

Понякога си мисля, че не бива да се включвам, но го правя. За мен, за колегите, за децата ми заслужаваме по-добро.

Анастасия Денисова, медицинска сестра

Ръководителят на Алианса на лекарите в Ниандома, разпитан от полицията.

Снимка: Radio-Canada/Alliance des médecins

325 долара. Това е, което ядосаните жени, които срещаме, печелят средно, далеч от погледа, скрити зад болнична стена.

Ние сме домакини, плащаме ни като домакини, но се грижим за болните, крещи най-приказливият от шестимата.

Увити в шаловете и вълнените си шапки, те ни казаха, че наред с други неща трябва да сменят памперси, да хранят пациенти, без необходимото защитно оборудване в разгара на пандемия.

Това не само е разочароващо, казва тя, но е направо унизително. Те искаха да стачкуват тази седмица, но бързо се отказаха, след като бяха извикани от ръководството.

В града няма друга работа и те имат уста за хранене у дома.

Ако приемете моето мнение, това е резултат от режим, който не пука за обикновените хора, казва Евгени, който е на път да замине с екипа за погребението в болницата.

Регионите са оставени да се оправят сами в разгара на пандемия и тя едва започва.

Евгени Зайцев, собственик на погребението

Тамара Алтереско е кореспондент на Радио-Канада в Русия