Игра на ръце, игра на злодеи
Шпионските рецензии
Въпреки някои съоръжения в разказа си, Шпионинът остава забавен, с участието на доста убедителен Саша Барон Коен като Ели Коен, шпионинът на Мосад, който успя да проникне в сирийския режим през 60-те години.
Ще избегна да коментирам политизирания аспект на шоуто, тъй като ми се стори толкова отсъстващ. Трудно ми е да разбера критиките, отправени към него в това отношение: да, ние следваме израелската гледна точка, но това прави ли го пропаганда? Напротив, няма патос, няма акцент върху Ели Коен, извън това, което е строго свързано със семейната сфера. Сирийците също не са изобразени в особено мрачна светлина; само военният и диктаторски режим е чипиран няколко пъти, без да изпада в скандална критика, която би била нежелана.
От друга страна, бях малко разстроен срещу избора на сценарист да започнем сериала с края на живота на Ели Коен. С редки изключения, този процес ми помага да убия всички очаквания по отношение на приключенията, в които героят ще участва в ретроспекцията, която следва. Това е още по-жалко за някой, който (като мен) не знае историята на героя преди време и би искал да го открие с вълнението от разказването на сериали.
Освен това добър момент за качеството на костюмите и декорите, както и музиката, които допринасят изцяло за потапянето ни в Близкия изток от шейсетте (от друга страна, защо този отвратителен сиво-жълт филтър по време на сцените в Израел? Наистина е грозно и цапа).
- Преглед на книгата на Елена и играчите (2019) - Demo d; Любов - SensCriticism
- Мнение за филма Сбогом (2011) - Le Cri calme d; бунт! Критичен смисъл
- Преглед на комикса „Възрождение на Афродита IX“, том 1 от Присъствие - SensCritique
- Мнение за филма The Room (2020) - Au petit coin от Fêtons_le_cinéma - SensCritique
- Мнение за филма Le Val d; Адът (1943) от BenByde - SensCritique