Отваряне на наследяването и обсъждане на наследяването. Начини за обсъждане на приемствеността

Наследяването се отваря в момента на смъртта на починалия, като датата на смъртта се доказва със смъртния акт.

Датата на смъртта е важна, като се има предвид, че:

- Във връзка с датата на смъртта са идентифицирани лицата, призовани да наследят, тяхното правоприемствено право и дължимите им права;

- като правило, от датата на смъртта започва да тече срокът от една година, в който трябва да се прояви вариантът за наследяване, съответно ако наследникът приеме или се откаже от наследството;

- наследството се открива в последното местоживеене на починалия, тъй като е регистрирано в акта за смърт или, в зависимост от случая, в окончателната съдебна декларация за смърт.

В случай на дебат за наследство чрез нотариална процедура, ако последното местоживеене на починалия не е известно или не е на територията на Румъния, наследството се открива на мястото в страната, разположено в избирателния район на нотариуса на първия нотифициран, при условие че в този избирателен район има малко недвижими имоти на този, който напуска наследството .

Ако в наследствената патримония няма недвижими имоти, мястото на откриване на наследството е в избирателния район на нотариуса на първия нотифициран, при условие че в този избирателен район има движими вещи на този, който напуска наследството .

Дебат за наследството

Неизбежно след откриването на правоприемството патримониумът на починалия (активи и пасиви) ще трябва да бъде разделен между наследниците. Наследниците могат да бъдат завещателни (когато актът остави завещание, установяващо физическите или юридическите лица, на които ще върне патримониума си) или юридически (по реда и съгласно правилата, установени от Гражданския кодекс, съответно на оцелелия съпруг и роднини на починалия, низходящи, възходящи и обезпечението му, според случая).

Дебатът за наследяването е правната процедура, чрез която той установява, след смъртта на дадено лице, кои са наследниците и каква е степента на наследствената маса, съответно кои са стоките, предмет на дебата за наследяване. След дебата за наследяването правата и задълженията на починало лице преминават от правна гледна точка към неговите наследници.

От процесуална гледна точка обсъждането на наследяването (както юридическо, така и завещателно) може да се проведе или при нотариуса, или чрез съда .

2. Обсъждане на наследяването пред нотариуса

Ако законните или завещателните наследници са известни и са съгласни относно качеството на наследниците и активите в родовата маса, наследяването може да бъде обсъдено в компетентния нотариус.

В тази форма наследяването може да бъде обсъдено след искане, подадено от поне един от наследниците, наследник или кредитор на починалия.

Дебатът за наследяването ще се води с участието на всички наследници, дори ако искането е подадено само от някои от тях.

В тази ситуация разходите включват поредица от данъци, които се изчисляват според стойността на наследството, към което се добавя таксата, начислена от нотариуса. По принцип данъците се разпределят пропорционално между наследниците.

- качеството на законния и/или завещателен наследник;

- имуществените права или други права, предвидени от закона на законните или завещателните наследници върху стоките от патримониума на автора, посочени в удостоверението за наследник, и техния обхват;

- влизането във фактическо владение на наследническите активи от неотстъпващите наследници.

Предимството на тази процедура е скоростта, която я характеризира, за разлика от ситуацията, в която наследниците избират да инициират дебата за наследяването в съда .

2. Обсъждане на наследяването в съда

Дебатът за наследяването може да се проведе по спорен начин в съда, в случай че наследниците не са съгласни относно качеството на наследника, на стоките, подлежащи на делба, и на квотите, които принадлежат на всяка една.

В тази ситуация компетентният съд е Съдът на териториалния район на последния дом на починалия (както е записано в акта за смърт).

Дебатът за наследяването се провежда съгласно процедурния правилник, установен от Гражданския процесуален кодекс, приложим за процеса на гражданско производство. Като такива, също по време на дебата за наследяването в съда, ще бъдат администрирани доказателства (документи, експерти, разпит) и ще бъдат предоставени срокове за съдебен процес. .

Съдебната процедура ще бъде инициирана чрез завеждане на иск от един от наследниците срещу останалите известни наследници.

Призоваването трябва да включва:

- името и адреса на другите наследници по закон или завещание, т.е. на лицата, между които трябва да се извърши разделянето;

- заглавието, въз основа на което се изисква обсъждането на наследяването и разделянето (документи за гражданско състояние, удостоверяващи качеството на наследника, завещание);

- движимо или недвижимо имущество, което е част от наследството, мястото, където се намират, и доказателство за собственост на починалия върху наследството;

- оценка на стойността на стоките, подлежащи на разделяне (необходими за установяване на гербовото мито);

- посочване на исканите от тях доказателства както за доказване на качеството на наследника, така и на масата на наследяването (документи, експертиза за установяване на партидите, свидетели, разпит);

Освен това, преди да уведоми съда, като предварителна процедура, ищецът е задължен да получи от нотариуса заключението относно проверката на записите за наследяване, удостоверяване дали е било обсъждано наследяването на нотариуса или не и има ли наследници, които са приели или се отказали от наследството.

Заедно с искането за призоваване ищецът трябва да представи и това заключение, издадено от нотариуса, относно проверката на документите за наследяване, в противен случай неизпълнението на предварителната процедура може да се позове от съда, служебно или ответник.

Ищецът също така има задължението да плати гербовото мито, което ще бъде установено от съда в зависимост от стойността на активите, които са част от наследството.

На първото съдебно заседание, ако страните присъстват, съдът ще вземе становище за всеки от активите, подлежащи на делба, и ще отбележи, когато е уместно, признанията им и споразумението за съществуването на собственост, местоположението и стойността техен.

Ако страните постигнат споразумение за разделяне на имуществото, съдът ще вземе решение според тяхното споразумение.

Ако страните не постигнат споразумение, съдът ще установи качеството на наследника, дължимия дял на всеки наследник от стоките, подлежащи на делба, както и на дълговете, прехвърлени по наследство/дългове и вземания на сънаследниците към починалия, както и задачите по наследяване.

В тази ситуация по принцип разделянето ще се извърши в натура (чрез разделянето му според дела), което представлява правилото във въпроса. Ако обаче собствеността не може да се споделя в натура, споделянето ще се извърши:

- чрез възлагане на целия имот на един бивш съсобственик (или няколко), след като той (те) плати сума (парична сума) на бившия съсобственик (и), който не е взел възлага доброто;

- или чрез продажба на имота по начина, установен от съсобствениците, или, в случай на недоразумение, на публичен търг, като в този случай получената цена след продажбата ще бъде разделена между бившите съсобственици според дължимите им квоти.

Предимството на обсъждането на наследството в съда е, че макар да няма съгласие между наследниците, съдът произнася съдебно решение, което е заглавието на всеки от наследниците за отделните активи, които са му били възложени, така че в края на спора, всеки наследник ще е установил изрично доброто, което е получил в имота .

В същото време, въпреки че ищецът е този, който реално плаща в началото на процеса гербовото мито, със съдебно решение ще бъде установено съдебното гербово мито и евентуално останалите съдебни разноски (такса за експертиза), отговарящи за всички наследници, пропорционално на всеки дял.