Псевдозърна

В допълнение към класическите зърна на пазара се предлагат и така наречените псевдозърна. Всички те са без глутен. Подобно на овеса, те са с относително високо съдържание на мазнини.

Амарантът (включително Amaranthus cruentus) принадлежи към семейство лисича опашка. Семената му, с големината на синапено семе, растат в метлица. Тревата може да нарасне до три метра височина. Амарантът се характеризира с много добър хранителен състав: 100 грама съдържат около 15 грама протеин, включително значителни количества от основната аминокиселина лизин. Също така съдържа мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, включително значителни количества омега-6 мастни киселини. Трябва да се подчертае и много високото съдържание на желязо. С малко под осем милиграма амарантът съдържа около два пъти повече желязо от пшеницата или овеса.

Амарантът може да се използва добре приготвен като гарнитура и в салати. Подутият също често се смесва с мюсли.

От ботаническа гледна точка елдата (Fagopyrum esculentum) принадлежи към семейството на възли. Според германския закон за храните обаче това е един от видовете зърно. Предпочита сух, топъл климат и има малко изисквания към почвата. В кулинарно отношение той има своите традиции в Източна Европа и Азия, където се намират и основните му райони за отглеждане.

Елдата е богата на есенциалната аминокиселина лизин. Освен това е добър източник на магнезий и на полифенолите, които са вторични растителни вещества, по-специално кверцетин. Съдържанието му на желязо може да се сравни със съдържанието на други зърнени култури.

Ядката с леко горчив вкус елда се предлага като пълнозърнести храни, крупи, люспи и брашно. Пълнозърнестите храни могат да се използват за салати, супа или като гарнитура. Брашното е подходящо напр. за приготвяне на палачинки и вафли. Ако бисквитите могат да съдържат глутен, елдата придава на бисквитите от пшеница, спелта и ръж орехов аромат.

Подобно на амаранта, киноата (включително Chenopodium quinoa) също принадлежи към семейство лисича опашка и идва от Андите. Киноата, известна още като perureis, може да се отглежда както на голяма надморска височина (до 4000 метра), така и на безплодна земя и при трудни климатични условия като замръзване, суша или горещина. Семената са много малки и кръгли. Техният цветен спектър варира от бяло до жълто, червено, лилаво и сиво до черно.

Киноата е богата на мазнини, по-специално съдържа евтини мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, включително омега-3 и омега-6. Той осигурява основни градивни елементи като аминокиселината лизин. Също така е богат на магнезий и калий.

Тъй като киноата съдържа горчиви вещества - така наречените сапонини - тя трябва да се измие или напои добре преди приготвянето. Готвенето също унищожава сапонините. Киноата може да се използва като гарнитура като ориз, но също така и в салати и каши. В Боливия от брашно от киноа се използва специален вид хляб, киспината.