Урогенитална трихомониаза

1.2013 г. Федерални клинични насоки за лечение на пациенти с урогенитална трихомониаза (Руско дружество на дерматолозите-венеролози и козметолози).

Симптоми и признаци

Жени
Инфекцията с Trichomonas vaginalis протича безсимптомно при 10-50% от пациентите.
При наличие на клинични прояви могат да бъдат следните субективни симптоми:
- отделянето от гениталния тракт е сиво-жълто, често пенливо, с неприятна миризма;
- сърбеж/парене в областта на външните полови органи;
- болезненост по време на полов акт (диспареуния);
- сърбеж, парене, болезнено уриниране (дизурия);
- дискомфорт и/или болка в долната част на корема.
Обективни симптоми:
- хиперемия и оток на лигавицата на вулвата, вагината;
- зелено-жълт, течен, пенлив вагинален секрет с неприятна миризма;
- ерозивни и язвени лезии на лигавицата на външните генитални органи и/или кожата на вътрешната повърхност на бедрата;
- петехиални кръвоизливи върху лигавицата на вагиналната част на шийката на матката ("ягодова" шийка).
Основните усложнения на трихомонадната инфекция при жените включват: развитието на възпалителни заболявания на тазовите органи (салпингоофорит, ендометрит), пелвиоперитонит, цистит и пиелонефрит. Урогениталната трихомониаза може да повлияе неблагоприятно на бременността и нейните резултати.
Мъже
При наличие на клинични прояви на трихомониаза, мъжете могат да имат следните субективни симптоми:
- лигавично отделяне от уретрата;
- сърбеж/парене в уретрата;
- болка в перинеума, излъчваща към ректума;
- болезненост по време на полов акт (диспареуния);
- сърбеж, парене, болезнено уриниране (дизурия);
- хематоспермия (рядко);
- болка в перинеума, излъчваща към ректума.
Обективни симптоми:
- хиперемия и подуване в областта на външния отвор на уретрата;
- оскъдно или умерено отделяне от уретрата;
- ерозивни и язвени лезии на кожата на пениса на главата.
Основните усложнения на трихомонадната инфекция при мъжете включват развитието на трихомонаден простатит и везикулит.
Деца
Субективни симптоми:
- отделянето от гениталния тракт е сиво-жълто, често пенливо, с неприятна миризма;
- сърбеж/парене в областта на външните полови органи;
- сърбеж, парене, болезнено уриниране (дизурия);
- дискомфорт и/или болка в долната част на корема.
Обективни симптоми:
- хиперемия и подуване на лигавицата на външния отвор на уретрата, вулвата, влагалището;
- зелено-жълт, течен, пенлив вагинален секрет с неприятна миризма;
- ерозивни и язвени лезии на лигавицата на външните генитални органи и/или кожата на вътрешната повърхност на бедрата;
- петехиални кръвоизливи върху лигавицата на вагиналната част на шийката на матката ("ягодова" шийка).
За момичета в предпубертетна възраст обикновено са характерни изразени възпалителни симптоми от външните полови органи.

Диагностичен алгоритъм

Диференциална диагноза
Диференциалната диагноза на трихомониазата трябва да се извършва с други урогенитални заболявания, причинени от патогенни (N. gonorrhoeae, C. trachomatis, M. genitalium) и опортюнистични микроорганизми (гъби от рода Candida, микроорганизми, свързани с бактериална вагиноза, генитални микоплазми), вируси ( вируси херпес), както и алергичен вулвовагинит и баланопостит.
Консултация с други специалисти препоръчва се в следните случаи:
1. акушер-гинеколог с:
- бременност и нейното планиране;
- участие в възпалителния процес на тазовите органи.
2. уролог:
- с цел диагностициране на възможни усложнения от репродуктивната система;
- с продължителен курс и неефективност на проведена по-рано терапия за епидидимит, епидидимо-орхит, простатит.