Какво е Родината?

Може би не трябва да крещим за любовта към Родината и да не пеем бравурни оди и маршове за това? Може би трябва да покажете на децата малко кълно, което си проправя път през асфалта на мегаполис, руска бреза, пшенично поле? В края на краищата, убеждавайки в необходимостта от опазване на горите, те не се изсичат и когато говорят за голямата руска Волга, те не мислят за изграждането на градско сметище близо до водите му.

Не е необходимо да се организират митинги по повод героичните дела на нашите ветерани, принуждавайки ги да се влачат до мястото за срещи в претъпкан градски транспорт - много по-ефективно е да се приберат у дома само на няколко от тях: почистете стаята, пригответе обикновена вечеря на старец, отидете в магазина. Те, ветераните, са сантиментални и благодарни: желаейки да ви благодарят за помощта, те ще ви дадат чай, след което ще ви разказват цял живот. За тях, старите, такова общуване е удоволствие, старите хора обичат да говорят за живота си, но нямат достатъчно слушатели! Може би тези срещи ще станат редовни, ще имаме по-малко домове за възрастни хора, където самотните хора отиват не само от безсилие - от копнежа на самотата и чувството за безполезност към когото и да е, на първо място, към своята Родина, за чието щастие силата и младост бяха дадени.

Няма нужда да организирате празнични субботници "за юбилея" - достатъчно е редовно да следите чистотата на района около къщата си. В края на краищата ние не почистваме къщата си, когато няма къде да стъпим от мръсотията и натрупаните отломки.

Подредете пътищата - нашите, а не чуждите коли, в които седят нашите сънародници, а не представители на чужди сили, вървят по тях. Да мислим и все пак да си припомняме образователната система и правоприлагащата система, така че нашите възпитаници да си намерят работа по специалността в страната си и да не търсят признание извън кордона, а само представители на закона и реда носели оръжие със себе си, и само при изпълнение на служебни задължения.

Родината е нашата голяма къща, в която трябва да подредим нещата, за да можем да живеем спокойно, без да се страхуваме от случайни изстрели по улиците, които са ни скъпи от детството. Това е нашето минало, с което се гордеем, това е нашето бъдеще, на което може да се гледа с увереност и без страх.