Изследване на зимното зърно тритикале като обект за съхранение и обработка след прибиране на реколтата

Страници за работа

Съдържанието на произведението

1 Преглед на литературата. 6

1.1 Характеристики на продуктите като обект след прибиране на реколтата

преразглеждане и съхранение. 6

1.2 Технология на обработката на продуктите след прибиране на реколтата,

набор от мерки за подготовка на продуктите за съхранение. десет

1.3 Режими и методи за съхранение и поставяне на продукти. 13

1.4 Изисквания на NTD за качеството на продукта. 17

1.5 Основните видове повреди на продуктите при съхранение. 19.

2 Специална част. 22.

2.1. Технологията на обработката на зърното от тритикале след прибиране на реколтата, като се отчита предназначението на партидата и наличните MTB, мерки за подготовка на съоръжения за съхранение на зърно за прибиране на реколтата. 22.

2.2. Изчисляване на количеството зърно за съхранение и

план за съхранение. 23.

2.3. Мониторинг на продукти по време на съхранение. 27

2.4. Отчитане на загубите при съхранение на зърно през зимното тритикале. 28

Заключения и оферти. 31

Традиционно основата е зърнопроизводството

селскостопанско производство. С преминаването на републиката към самото осигуряване на храни и фуражни зърна въпросите за увеличаването на добивите и качеството на продуктите стават от първостепенно значение, тъй като Република Беларус има висока плътност на селскостопанските животни на единица земна площ. Зърното от зърнени култури се използва не само за хранителни цели и фураж за добитък, но и като техническа суровина за пивоварство, при производството на нишесте и сироп. За да задоволи нуждите на републиката от зърно от всички видове, нейната брутна реколта трябва да се увеличи до 9-10 милиона тона годишно, а добивът - до 40-45 c/ha [6].

Новата култура на тритикале придобива все по-голямо значение в зърнената индустрия на републиката. Тритикале се използва широко за хранене. Поради късното насочване, той запълва добре празнината в зеления транспортьор между резниците на зимната ръж и многогодишните треви.

Името Tgiticale (тритикале) идва от първата част на думата Triticum (пшеница) и втората част на думата Sesale (ръж). Тритикале е пшенично-ръжен хибрид, свързан с амфидиплоидите. По химичен състав зелената храна от тритикале е близка до пшеницата, но съдържа повече суров протеин (15,1 - 18,2%) и лизин (0,5%). По хранителна стойност зърното на пшенично-ръжните хибриди не отстъпва на зърното на ечемика и соргото [16].

Името си е получило през тридесетте години. Сериозната развъдна работа обаче се развива едва през последните 20-25 години. Откритието през 1937 г. на способността на колхицина да причинява удвояване на хромозомите дава на животновъдите инструмент за изкуствено получаване на амфидиплоиди в много по-големи количества, отколкото е било възможно преди.

Широкото развитие на научните изследвания в различни страни по света за изучаване на биологичните основи на продуктивността на тритикале и създаването на високодобивни форми на тази обещаваща култура в момента е едно от най-оригиналните и обещаващи насоки в световното растениевъдство. Изследвания с тритикале се извършват в почти всички европейски страни, както и в САЩ, Канада и Мексико. Въпреки значителния успех, постигнат през последните години при избора на тази нова култура, тритикале все още е в началната фаза на своето развитие и преминава през първите етапи на формиране [3].

С появата на сортове за разплод, посевите му започват да се разпространяват в различни региони на света и вече през 1987 г. достигат 1,3 милиона, а в СССР - 250 хиляди хектара. В Беларус тритикале се отглежда от 1976 г. и се отглежда малко повече от 10 години. Появата на сорта Дар Беларус (райониран от 1989 г.)

допринесе за разширяване на засетите площи в републиката. През последните години се наблюдава обща тенденция към увеличаване на площта на тритикале. Според И. А. Голуб. (1996) [4], през 80-те години е отглеждан в 32 страни по света на площ от повече от 1,2 милиона хектара. Още през 1990 г., само в Полша, тритикале е засято на площ от 1 милион хектара, а в немските ферми от 1994 до 1997 г. засетата площ се е увеличила от 2 до 4%, през 1997-1998. - от 5 до 10%. Обемът на продажбите на зърно от тази култура е нараснал с 39% през последните три години. В Беларус през 1993 г. тритикале заемаше 22 хиляди хектара. Максималният добив в България достигна 116 c/ha, Италия - 110, Ирландия - 107, Германия - 92, Полша - 85, Беларус - 106 c/ha [4].