ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И ТЕРАПИЯТА НА МИКОЗАТА В ГИНЕКОЛОГИЯТА И АКУШЕРСТВОТО

ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА И ТЕРАПИЯТА НА МИКОЗИТЕ В ГИНЕКОЛОГИЯТА И АКУШЕРСТВОТО Gisela Scheininger

терапията

От клиниката и поликлиниката по гинекология и акушерство - Grosshadern от университета „Лудвиг Максимилианс“ в Мюнхен Директор: проф. Д-р. мед. H. Hepp ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА И ТЕРАПИЯТА НА МИКОЗИТЕ В ГИНЕКОЛОГИЯТА И АКУСТЕРИСТИЧЕСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДОКТОРНА СТЕПЕН В МЕДИЦИНАТА В МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ЛУДВИГ МАКСИМИЛИАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Мюнхен, Киспелт, Киспелт

С одобрението на Медицинския факултет на университета в Мюнхен Репортер: проф. Д-р Д-р ТОЙ. Съдокладчик на Weissenbacher: проф. Д-р К. Фриз съвместно наблюдение от докторанта. Професор доктор. Х. Шпицбарт Декан: проф. Д-р Dr.h.c. К. Петър Ден на устния изпит: 18 ноември 2004 г.

Родителите ми и Кристоф

III 7.6.5 Второ поколение: Перорално активни производни на азола. 89 7.6.5.1 Кетоконазол. 89 7.6.5.1.1 Разработка и индикация. 89 7.6.5.1.2 Странични ефекти на кетоконазол. 92 7.6.5.2 Bay-I-9139. 94 7.6.5.3 SM-4470. 95 7.6.6 Трето поколение: Триазолите. 96 7.6.6.1 Терконазол. 96 7.6.6.2 Флуконазол. 98 7.6.6.2.1 Общи положения. 98 7.6.6.2.2 Флуконазол за терапия на вулвовагинални микози. 100 7.6.6.2.3 Флуконазол в терапията на рецидивираща кандидоза. 101 7.6.6.3 Итраконазол. 102 7.7 АНТИМИКОТИКА В РАЗВИТИЕ. 105 7.7.1 Нови триазоли. 105 7.7.1.1 Вориконазол. 106 7.7.1.2 Позаконазол. 108 7.7.1.3 Равуконазол. 109 7.7.2 Ехинокандини. 110 7.7.2.1 Общи положения. 110 7.7.2.2 Каспофунгин. 111 7.7.2.3 Анидулафунгин. 112 7.7.2.4 Микафунгин. 112 7.7.2.5 Резюме. 113 7.7.3 Производни на сордарин. 113 7.7.4 Никомицини. 113 7.8 ПРИРОДНИ АНТИМИКОТИКИ. 114 7.8.1 Лактобацили. 114 7.8.2 Първична имунизация с гинатрианти. 115 7.8.3 Чесън (Allium sattivum). 115 7.8.4 Препарати от Solanum nigrescens. 116 7.8.5 Домашни средства за защита. 116 7.8.6 Хомеопатични препоръки. 116 7.9 ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ДИЕТА. 117 8 ДИСКУСИЯ. 118 9 ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА ТЕРАПИЯ. 130 10 РЕЗЮМЕ. 132 11 СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА. 133 12 CV. 213

17 През 1928 г. Блок публикува цялото познание за своето време в „Наръчник на кожата и венерическите болести на Ядасон“ под главата „Обща и експериментална биология на дерматомикози, произведени от хифомицети“.

22 Meyer et al. и Barnett et al. споменават 110 и 166 различни синоними на C. albicans в края на шейсетте. Тези цифри могат да демонстрират историческия ентусиазъм за откриването на нови, клинично значими видове дрожди и трудността при класифицирането на тези видове. През 1984 г. Крегер-ван Рий вече отличава 196 вида Candida (303). Около десет до петнадесет вида от тях се считат за причинители на вулвовагинални микози. Новите опции за идентификация с помощта на PCR позволиха да се добави още един вид през 1995 г., Candida dubliniensis. Тя е тясно свързана с Candida albicans и за първи път е забелязана в устната кухина на ХИВ-позитивни пациенти (559, 560).

23 6 МИКОЗА В ГИНЕКОЛОГИЯТА И АКУШЕРСТВОТО 6.1 Общи положения 6.1.1 Класификация на болестите, причинени от гъбички Много различни заболявания могат да бъдат причинени от гъбички. Според Seeliger (529) се прави разлика между микоалергии, микотоксикози, мицетизъм и микози. Микозите са инфекциозните заболявания, причинени от гъбички. Раздел 1: Болести, причинени от гъбички (363) Болест Микоалергия Микотоксикоза Мицетизъм Микози Причина напр. Вдишване на плесени Интоксикации, напр. поради чернодробна отрова интоксикации с афлатоксин, напр. чрез консумация на отровни ядливи гъби или опияняващи гъби (напр. мускарин) Инфекции от гъбички (дерматофити, дрожди, плесени) 6.1.2 Класификация на причинителите на микоза Според Rieth (467) патогените на микозата се диференцират според системата D-H-S: 1; Дерматофити 2; Мая 3; Мухъл