Интервю Траян Бъсеску: Румъния рискува да загуби 40% от капацитета си за производство на електроенергия в резултат на програмата за декарбонизация, предоставена от Зелената сделка, като най-засегнати са CE Олтения и Хунедоара

* Румъния трябва да предприеме всички мерки, за да осигури спасяването на енергийния комплекс Олтения и пренасочването на средства от Фонда за справедлив преход (FTJ) към енергийния преход.

* В Румъния природният газ може да спомогне за улесняване на прехода към декарбонизирана икономика. Без инвестиции в газови проекти Румъния и други държави-членки не биха могли да постигнат новите европейски цели за въглерод.

* Ядрената енергия трябва да се третира сериозно, като се вземе предвид високият стандарт на ядрена безопасност

* Румъния е длъжна да благоприятства развитието на производството на вятърна енергия.

* Екологичният пакт може да бъде полезен в региона на Черно море и Румъния трябва да спекулира с тази възможност

* Екологичният пакт ще означава преквалификация, загуба на работни места, необходимост от инвестиции, адаптация към изменението на климата, избягване на нарастващите енергийни разходи, спиране на морската ерозия и топлина, които ще предизвикат епидемии от сърдечни и белодробни заболявания, нови вълни от климатични имигранти.

* Зеленият пакт не може да бъде революция, тъй като Европа има амбиции във всички области, включително военната и космическата.

Интервю с Траян Бъсеску, член на ЕП и бивш президент на Румъния между 2004 и 2014 г.

Уважаеми г-н Траян Бъсеску, какво е вашето мнение за Европейския екологичен пакт?

траян

Траян Бъсеску: В момента Зеленият пакт е мобилизиращ дискурс, който ще стане достоверен, когато бъде придружен от няколко конкретни мерки, които отчитат разнообразието на икономиките на държавите-членки. Ясно е, че технологиите, икономиката и социалната политика не винаги имат едни и същи цели. За да бъде този пакт успешен, ни е необходим разумен баланс.

В същото време проблемът е, че ЕС е поставил твърде много приоритети. Ще бъдат отпуснати средства в областта на отбраната и в същото време Европа е изправена пред повишаващите се температури и проблема с миграцията. Списъкът с менюта е дълъг и разнообразен и трябва да зададем приоритети ясно.

Зеленият пакт засяга не само една държава-членка на ЕС, но 27 държави, както и около 120 държави партньори, с които ЕС има международно сътрудничество и търговски отношения. В този контекст Румъния трябва да има политически и дипломатически капацитет да предложи реалистична политика, която да ни помогне да получим максимална финансова подкрепа от ЕС. Успехът на Екологичния пакт зависи от способността на вземащите решения да материализират благоприятно взаимозависимостта между нас. Ако разберем тази взаимозависимост, както и необходимостта да се зачита спецификата на държавите-членки на ЕС, Зеленият пакт ще бъде от полза и наистина ще стимулира икономиката и социалното благосъстояние. Опитът ни да премахнем зависимостта от изкопаеми горива ще изисква време, интегрирани, последователни и систематично проверявани политики. Това е колосален проект, който може да промени не само икономиката ни, но и начина ни на живот.

Европейската комисия ще трябва да излезе с осъществими предложения по Зеления пакт. Очакваме ги тази година и те ще продължат да се появяват до лятото на 2021 г. Едва когато получим разяснения по този пакт и анализираме неговото въздействие върху нашата икономика, ще видим дали ЕС ще продължи да остане единен или ще брои 2 или 3 държави по-малко от днес.

Какви са, според Вас, непосредствените мерки за противодействие на изменението на климата съответно в Европа и Румъния?

Опитът ни да премахнем зависимостта от изкопаеми горива ще изисква време и интегрирани, последователни и систематично проверявани политики.

Траян Бъсеску: Европейският съюз възнамерява да мобилизира 1 трилион евро за 10 години за този Зелен пакт и за Европа да стане неутрална спрямо въглерода. Това е просто оценка. Според мен ще струва много повече. Но какво означава климатично неутрална Европа? Със сигурност няма да има еднакво значение за всички. Екологичният пакт ще означава преквалификация, загуба на работни места, необходимост от инвестиции, адаптиране към изменението на климата, избягване на нарастващите енергийни разходи, спиране на морската ерозия и топлина, което ще предизвика епидемии от сърдечни и белодробни заболявания, нови вълни от климатични имигранти. Всички те са свързани с Екологичния пакт.

Какви мерки ще трябва да бъдат предприети? Ще трябва да бъдем реалисти. Зеленият пакт не може да бъде революция, тъй като Европа има амбиции във всички области, включително военната и космическата. Имаме нужда от повече разяснения. Въпросът е как можем да имаме едновременно силна индустриална политика, но и неутрална политика в областта на климата.

Освен това пренасочването на производството на въглерод към страни извън Европейския съюз, където тези емисии не се облагат, представлява реален риск: ефектите от данъка върху намаляването на емисиите изчезват и безработицата нараства. Днес ЕС вече внася много повече СО2, отколкото изнася - което означава, че европейците консумират повече парникови газове (ПГ), отколкото произвеждат. Мерките ще трябва да доведат до реалистичен модел на растеж и справедливо общество. За да може да се приложи този пакт, е необходим бюджет на ЕС в съответствие с амбициите на пакта.

Успехът на Екологичния пакт зависи от способността на вземащите решения да материализират благоприятно взаимната зависимост между нас.

Освен това, за да не се обърка терминологията, независимо дали е екологична или не, инвестициите ще трябва да вземат предвид рисковете. Нуждаем се от анализ на социалното и икономическото въздействие, за да постигнем климатичен неутралитет до 2050 г. Не можем да си поставим сюрреалистични амбиции, да създадем фонд за справедлив преход, който е лесно достъпен само за тези с опит в европейските фондове, и да унищожим политика на сближаване или селскостопанска политика. Рискуваме да се провалим, ако искаме да бъдем на всички фронтове едновременно. Нека не забравяме, че на САЩ им трябваха 100 години, за да излязат от икономическата криза. И те имаха Пакт, Рузвелтската нова сделка, който включваше редица икономически програми в отговор на голямата криза, фокусирани върху благосъстоянието, възстановяването, икономическото възстановяване и финансовата реформа.

Как трябва да действат румънските власти, за да постигнат целите на Европейския екологичен пакт, но и да получат финансова подкрепа за това? Какви са краткосрочните мерки, които Румъния трябва да предприеме в това отношение?

Траян Бъсеску: Целите на този пакт не са ясни. Като цяло в една европейска политика, когато си поставяте цели, вие също така определяте и финансовите средства. В момента Пактът е само политическо упражнение на Комисията. Отговорност на Комисията е да докаже, че може да допринесе и да намери решения за всички държави-членки. Когато Комисията излезе с конкретни предложения, Румъния ще трябва да бъде последователна със себе си и да определя свои собствени параметри за преговори. Това е много важно упражнение, чрез което Румъния трябва да наложи собствена стратегия за развитие. Но големият въпрос е: има ли Румъния такава стратегия?

Румъния рискува да загуби 40% от капацитета си за производство на електроенергия в резултат на програмата за декарбонизация, предоставена от Зеления договор. Най-засегнати са CE Олтения и Хунедоара. В Румъния природният газ може да спомогне за улесняване на прехода към декарбонизирана икономика. Без инвестиции в газови проекти Румъния и други държави-членки не биха могли да постигнат новите европейски цели за въглерод. Освен това ядрената енергия трябва да се третира сериозно, като се вземат предвид високите стандарти за ядрена безопасност.

Преди всичко Румъния се нуждае от ясна пътна карта, за да може реално да премине към нисковъглеродната зелена индустрия чрез ядрена енергия. И да, трябва да сме последователни. Ако принудим стоманената индустрия да намали въглеродните емисии, но в същото време да внасяме стоманени продукти от страни като Турция, Индия, Китай или Украйна, където стандартите не са спазени, не сме решили нищо. Трябва да се погрижим за съгласуваността на националните политики през границите. Нуждаем се от политики, които отчитат пречките както в техническо, така и в социално отношение. В противен случай рискуваме този пакт да се превърне в акт на саботаж срещу страната ни.

Каква е стойността на инвестициите, които Румъния трябваше да направи, за да постигне целите на Европейския екологичен пакт? Кои са основните области, в които Румъния трябва да направи тези инвестиции?

Траян Бъсеску: Стойността на инвестицията се определя от правителствените политики и инвестиции, които предлагаме, от наличното финансиране, от начина, по който искаме да повлияем на бизнес средата и да се позиционираме като индустриализирана нация в Европа. Стойността на инвестициите зависи от това, което искаме по отношение на индустриалното, технологичното и научноизследователското развитие, начина, по който искаме да привлечем частен капитал, но също и интелигентното регулиране.

Областите, в които Румъния трябва да инвестира, са многобройни. Представете си две допълнителни градуса, постоянна суша, пожари, подобни на тези в Австралия или Южна Европа, милиони климатични бежанци. Помислете за щетите, нанесени на спестяванията.

Независимо от областите, ние трябва да знаем как да напреднем в националната си политическа програма и да успеем да накараме Съюза да разбере защо тези области са приоритет за нас. Нека обърнем внимание на онези области, които са важни за нас, и да работим заедно за по-добро финансиране, отговарящо на националните интереси. Трябва да убедим Комисията в надеждността на нашата национална стратегия и че сме реалисти и че има доказателства, че трябва да вървим в определена посока. Във всеки случай се нуждаем от съгласувано финансиране, което да не ни превърне в затворници на преговорния процес на този пакт.

И накрая, на равнище ЕС е в ход законодателен пакет относно таксономията и устойчивото финансиране, който ще определи какво представлява екологично устойчивата инвестиция. Понастоящем ядрената енергия и газът не са нито включени, нито изключени от споразумението, постигнато от Съвета, Парламента и Комисията при последния триалог. Това означава, че битката не е загубена и че има шансове инвестициите в тези индустрии да бъдат класифицирани като „зелени“ по време на продължаващия законодателен процес, което би могло да бъде от полза за Румъния.

Считате ли, че текстът на резолюцията за енергетиката е от полза за Румъния? Вярно е, че газът и ядрената енергия не могат да се използват като преход към зелена икономика, според резолюцията, гласувана в Европейския парламент.?

Траян Бъсеску: В Резолюцията на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. газът е признат като преходно решение до 2050 г., но е вярно, че ядрената енергия е изключена. Европейският парламент ще може да коригира ситуацията по време на законодателните процеси, произтичащи от Екологичния пакт. Ще бъде ожесточена битка с лобистния сектор, защото много текстове в Комисията са написани директно от мултинационални компании. Знаем, че в момента в Брюксел има 30 000 лобисти и също толкова европейски служители.

Мисля, че е изключително важно за Европейския парламент да действа като филтър и да помага за разработването на политики, при които обикновените хора остават във фокуса на политиките, независимо дали говорим за Зеления пакт или свързаните с него инструменти.

Какво трябва да направят румънските власти по отношение на енергийния комплекс Oltenia, като се има предвид, че той е важен производител на въглищна енергия, но голяма част от долината Жиу зависи от тази компания?

Траян Бъсеску: Доколкото знам, CE Oltenia е поискал заем от 1,1 милиарда леи за изплащане на сертификати за емисии и отговор на Европейската комисия за одобрение на държавна помощ. Фондът за справедлив преход е форма на компенсация именно за възможните загуби, които носи Екологичният пакт. Правителството трябва да формулира нова Национална стратегия за изменение на климата възможно най-скоро и да обмисли преструктуриране на комплексите. Връщайки се към CE Oltenia, Румъния трябва да предприеме всички мерки, за да осигури спасяването на комплекса и пренасочването на средства от Фонда за справедлив преход (FTJ) към енергийния преход.

Не на последно място, Румъния е длъжна да благоприятства развитието на производството на вятърна енергия.

Как виждате необходимостта да започнете да експлоатирате черноморския газ в контекста на Европейския зелен пакт?

Траян Бъсеску: Добре знаем, че Черно море в исторически план е ключов регион за енергиен транзит, намиращ се на границата на Европа, пред портите на Русия и Украйна, пред портите на Азия с Турция и Грузия. Днес тя е повече от всякога в центъра на стратегическото и икономическо съперничество.

Екологичният пакт би могъл да допринесе за подобряване на регионалната инфраструктура, но и тук трябва да знаем кой ще притежава и кой ще защитава енергийната инфраструктура. Настоящото ниво на сигурност също поражда загриженост относно възможността за експлоатация на изкопаеми горива, открити в крайбрежната зона. Взаимозависимостта на вноса на газ неизбежно има политически последици и този внос лесно се използва за политически цели. Държавите-членки на Съюза са предприели стъпки за отстраняване на тази ситуация и пазарът на природен газ започва да наподобява пазара на петрол, където цените са по-високи от местните. Регионалната инфраструктура може да бъде подобрена, но е важно да се знае кой ще притежава инфраструктурата и кой ще я защитава. Ясно е, че е важно да се развият връзки между газовите мрежи в Европа.

Инвестициите в сектора на въглеводородите в Черно море могат да генерират приходи в държавния бюджет от 26 милиарда долара и допълнителни 40 милиарда долара за БВП на Румъния до 2040 г. За това Трансгаз трябва да завърши втората фаза на Газопровод BRUA, който позволява транспортирането на газ от Румъния до Унгария. Понастоящем Унгария внася 85% от своя газ от Газпром.

Комисията трябва да подкрепя черноморски проекти. Запасите от природен газ в Черно море възлизат на 200 милиарда кубически метра, което на практика би удвоило производството на газ в страната през следващите години. Екологичният пакт може да бъде полезен в региона на Черно море и Румъния трябва да спекулира с тази възможност.