Ти каза арабски ?

Уебдокумент от Institut du Monde Arabe

Можем да разграничим поне две основни употреби на термина халал: научени употреби (богословски халал) и търговски употреби (халал като качество).

В мюсюлманската научена традиция най-старата форма на класификация на деянията се намира в Корана. Това ясно разделя легалното (халал) от незаконното (харам). Думата „халал“ се използва там дванадесет пъти за обозначаване на разрешени храни. Често се предшества от отрицание, което означава „това, което не е позволено“, по отношение на жените, брака и развода. „Харам“, антонимът на „халал“, означава както забранено, така и онова, което е свещено. Той обозначава изключението или чистотата според ислямолозите, които подчертават връзката между свещеността и чистотата, както е в този откъс: „Идолопоклонниците са нечисти, не им позволявайте да се приближават до свещената джамия (ал-масджид ал-харам)“ (Коран, сура 9, стих 28). Свещените пространства са харам: свещената територия (Коран, сура 27, стих 91) и свещената джамия, като Кааба в Мека. Можем да заключим, че халалът по-скоро обозначава това, което е нечисто.

Търговците използват термина „халал“ (понякога неправилно написан „халал“) съвсем различно. Тогава това е качествен или потребителски продукт, предназначен предимно за мюсюлманска консумация. Има две категории продукти, етикетирани с халал: тези, получени в резултат на процес на трансформация, целящ да направи тяхната употреба законна, като месо, получено в резултат на конкретно клане; тези, декларирани като халал, тъй като не съдържат или не са били в контакт с каквото и да е вещество, считано за незаконно. Такъв е случаят с хранителни, козметични или домакински продукти, без свинско, алкохол или неритуално месо. Напоследък има и други несъвместими халал продукти, като линии за дрехи, финансови или туристически решения.
Флорънс Бержо-Блеклер