2) При хроничен салпингооофорит:

- болкоуспокояващи, успокоителни, десенсибилизиращи и възстановяващи средства според индикациите;

- антибиотици - по време на обостряне с признаци на повишен възпалителен процес; ако не е проведена рационална антибиотична терапия в острия стадий или с предишни обостряния на процеса; в процеса на провеждане на физиотерапевтични процедури и при използване на лекарства, които активират кръвообращението, ензимните системи, метаболизма и други репаративни процеси в маточните придатъци, ако съществува риск от увеличаване на инфекциозния фактор;

а) с чести обостряния - микровълни от санти- и дециметровия диапазон, индуктотерапия върху областта на кожната проекция на надбъбречната кора;

б) със синдром на персистираща болка - диадинамични или синусоидално модулирани токове, комбинирана електрофореза на амидопирин и киселинния остатък на салициловата киселина;

в) с изразен адхезивен процес - електрофореза на протеолитични ензими, мед;

а) ръчен (сегментен, точков) - при емоционални и невротични състояния, причинени от дълъг ход на възпалителния процес;

б) вибрация (хардуер) - с инфантилизъм и хипофункция на яйчниците, усложнени от хроничен салпингоофорит;

в) ръчна гинекологична - с остатъчни ефекти (белези, сраствания);

- физиотерапевтични упражнения (дихателни упражнения, упражнения за мускули на гърба, коремни мускули, тазово дъно, долни крайници);

3) С възпалителни сакуларни образувания на маточните придатъци (пиосалпинкс, абсцес на яйчниците, тубо-яйчникови образувания), извършва се хирургично лечение - отстраняване на гнойно сакуларно образувание. Преди операцията не се използват антибиотици, тъй като капсулата върху изброените образувания създава пречка за лекарствата. Широко се използват трансфузии на плазма, албумин, реополиглюцин, глюкоза. Предписват се антихистамини. В същото време пациентите получават симптоматична терапия, сърдечни лекарства, витамини.

53. Разл. Диагностика на острия аднексит и апендицит.

ДИК ЗНАЕ ...

55. Клиника, диагностика, лечение на възпалителни заболявания с етиология на гарднерела.

СМ. РЕЗЕРВОАРНА ВАГИНОЗА - ВЪПРОС 50

56. Клиника, диагностика, лечение на възпалителни заболявания с хламидиална етиология.

Хламидия - грам-отрицателни вътреклетъчни­фини малки бактерии, които са загубили някои­ри механизми за производство на метаболитна енергия, която определя нейната вътреклетъчна­растеж. Основният път на заразяване е поло­вой обаче е възможен и пътят на предаване от домакинството­чи. Доказано е вътрематочно предаване и зародиш­поведението на новородено при преминаване­изрежете заразения генитален тракт Хламидиалната инфекция може да бъде безсимптомна­вяло или причиняват мукопурулентен цервицит, дизурия и/или кървене след­правен акт. Скрининговият преглед не е такъв­необходимо сред млади жени, които са сексуално активни. В момента разпространението на латентни форми е характерно.

Клинични характеристики на хламидиалната инфекция­фракции:

първичен хроничен ход на заболяването;

висока честота на цервикални лезии;

изразено несъответствие между тежко­деструктивни промени във вътрешните полови органи и умерено тежки клинични симптоми.

° С. trachomatis диагностициран чрез инокулация (чувствителност 50-90%), директен имунофлуоресцентен анализ (чувствителност­50-80%), ензимен имуноанализ­увеличение (чувствителност 40-60%) и най-модерният метод, базиран на усилване­нуклеинови киселини (чувствителност 60-100%). Специфичност на състава на всички тестове­изсветлява> 99%. Има остра и хронична форма на заболяването. Хламидиална инфекция без лечение в 30-40% от случаите може да отнеме­майката се вдига, предизвиква салпин­git. В повече от 50% от случаите на вътрешни­младите полови органи не е лесно да се­маточни тръби, извънматочна бременност­мъжественост и безплодие. С. trachomatis без лечение­Niya причинява конюнктивит на новородени и промени в цитологичните параметри в цитонамазка. Хламидиална инфекция­може да се прояви и като венерическа­кая лимфогранулом, най-често с лезия­яденето на вулвата. Възможно е увеличаване на ретроперитонеалните лимфни възли. Първоначален сим­обеми на лимфогранулома венереум­има преходни безболезнени обриви с мехури или плитка язва на мястото на­няма инфекция. В по-късните сто­diyah заболяването се характеризира с появата на анални или генитални фистули, стриктури и стеноза на ректума. Болестта е ендемична за Югоизточна Азия и Африка.

При идентифициране С. trachomatis както пациентът, така и партньорът трябва да се подложат на лечение. Cro­Освен това винаги трябва да помните за възможността­Тези комбинации с гонококова и трихомонадна инфекция. При лечение на хламидиална инфекция­фекалии се използват три групи антибактериални­истински лекарства, действащи върху вътреклетъчните паразити: макролиди, тетрациклини и флуорохинолони. Препоръчителна терапия: азитромицин 1 g перорално самостоятелно­кратни или доксициклин 100 mg перорално 2 пъти дневно в продължение на 7 дни. Алтернативи­еритромия­цинк 500 mg перорално 4 пъти дневно в продължение на 7 дни, или офлоксацин 300 mg перорално 2 пъти дневно, или левофлоксацин 50 mg 1 път дневно в продължение на 7 дни. По време на бременност­препарати от флуорохинолони, тетрациклини и 14-16 циклични макролиди са противопоказани за sti и кърмене. Провежда­Лечение на Xia с еритромицин или ровамицин, започващо от втория триместър на бременността. В продължение на 7 дни пациентите трябва да се въздържат от сексуална активност. В ситуация­В случай на възможна реинфекция, персистиране на симптомите и по време на бременност, лечението се наблюдава. След терапия с еритромия­cinom, повторен анализ се предписва след 3 седмици. Повторни проучвания също се провеждат след 3-4 месеца. след лечение. За лечение­за венерически гранулом се препоръчва доксициклин 100 mg 2 пъти дневно в продължение на 21 дни.

Като се има предвид поетапното протичане на хламидийната инфекция и имунитета, това е елементарно­тяло към терапията, препоръчва­Xia провеждат два курса на антибактериална терапия­рапия с интервал от 10-14 дни. Освен това при хронични форми на хламидиална инфекция­използването на имуномодулатори е задължително. Критерии за излекуване: първият контрол се извършва 10-14 дни след края на антибиотичната терапия (за предпочитане­цитологичният метод на изследване е значителен), вторият контрол се извършва след 1 месец. след края на лечението (река­Препоръчва се PCR - изследване на материал от цервикалния канал).